Съветските пистолети в България

 

Към днещна дата, в България, най-често срещания пистолет от съветската епоха е пистолет "Макаров"и производните му в калибър 9Х18. Той все още е на въоръжение, както в българската армия така и в полицията. Освен това много частни лица го притежават. По отношение както на количеството му така и на мунициите за него би могло да се каже че това е един от изключително разпространените пистолети в България. Предполагам че в средносрочен план може би 5, 10 или 15 години това оръжие ще бъде заменено от по-съвременни образци в западни калибри.

Другият популярен съветски калибър у нас е 7 62 по 25 а именно пистолет ТТ и разновидностите му. Преди години той също беше много популярно оръжие, но в последно време забелязвам че все повече и повече изчезва от пазара. Към днешна дата трудно се намират и муниции за него а и производителите за тях стават все по-малко и по-малко.

Пистолет ТТ-33 е създаден от руския конструктор Фьодор Токарев. Вътрешно и външно много наподобява пистолетите Colt мод. 1911 и FN Browning мод.1922.

Отликата е че ТТ-то няма допълнителен предпазител. Обезопасяването се осъществява като се взведе чукчето на предпазен полувзвод. Едно доста несигурно решение, което не винаги е ефективно. Ударно-спускателния механизъм е с единично действие (сингъл екшън). Патрона е калибър 7,62Х25, много мощен (430 м/с, 508 J.) Това определя голямата пробивна сила на куршума. Същия патрон се използва и при "ППШ" ( картечен пистолет Шпагин) познат ни от филмите за Втората световна воина и паметника на съветската армия в София.

За самоотбрана в извънредна ситуация, мога да кажа, че това е капризно във всяко едно отношение оръжие. Стоманата на цевта не е хромирана и има склонността много бързо да ръждясва ако не бъде почистена след стрелба. Капацитета на пълнителя е малък (8 бр.) Ръкохватката в оригиналния и вид е неудобна. Снемането на калибъра от въоръжение в силовите структури и намаляването на производството му го превръщат в бутиков и труден за намиране при криза. Единичното действие на спусъка и липсата на предпазител правят носенето му с патрон в цевта, опасна задача.

Сега за положителните страни: Има голяма пробивна сила и може да поразява жива сила в небронирани превозни средства. Също така прониква през бронежилетка клас 1 и 2. Вероятно и клас 3, но не съм присъствал на такъв опит и не мога да го твърдя със сигурност. Също така е  способен да повали диво прасе или мечка.

Доста е тънък и няма много стърчащи части и детайли, което го прави по-лесен за укриване и бързо изваждане. Звукът от изстрела е много силен и сам по себеси има голям психологически ефект. Капацитета на пълнителя може да се повиши с един патрон, ако се използва капачка за пълнител. Това също подобрява и захвата на оръжието.

В контекста на оцеляването мога да кажа, че калибър 9Х18 заедно с 9Х19 са най-често срещаните калибри в България. Ако се чудите какво лично КНО (късо нарезно оръжие) да си закупите, имайте предвид този факт. Мунициите са сред най-евтините на пазара и по стрелбищата, а това ще ви даде повече и по-добри възможности за тренировки и усъвършенстване. Купувайки си лично КНО, вие трябва много добре да го познавате и владеете, а това се постига с тренировки. Също така, не е за пренебрегване и факта, че при евентуална криза тези два калибъра най-лесно ще се намират, като трофейни и/или по други начини.